събота, 6 юли 2013 г.

Отвъд думите...

от Николай Паунов Ако се абстрахираме от възторжените или гневни емоции, както и от глупости от типа, че е нарушил Конституцията, не мога да не отбележа, че президентът вчера направи доста слабо обръщение. Липсваше му както дълбочина на анализа, така и яснота на посланията Ако разгледаме малко по-внимателно изказването му: 1. Заиграването с термина „етническо противопоставяне”, без куража да се заеме позиция и да се назове субектът или субектите, които го провокират, няма нито превантивна функция, нито му придава институционална тежест. Нещо повече – внася объркване в главите на доста хора, които и без това са доста объркани. 2. Протестите сами по себе си изобщо не обосновават тезата, че „българското гражданско общество е извървяло своя преход към демокрация” – протести например има и в арабските държави, а те едва ли са извървели своя път… Гражданското общество функционира, когато освен за протести срещу институциите, има капацитета да коригира и да работи с институциите за постигане на някакви общественополезни цели. Отделно от това непрекъснатото повтаряне през абзац, че „България вече има своето активно гражданско общество” говори, според теорията на Британския социолог Сирил Паркинсън, че президентът има известни съмнения в този факт. 3. Не мога да не се съглася с президента, че „вече 22 дни в България има непрекъснати протести, а аз продължавам да не виждам политиците да поемат ясен ангажимент, да видят какво се случва в страната и с прости думи да обяснят на нацията какво ще предприемат”. Това е основна слабост на социалистите – липсата на мъжество и характер. Мълчанието и мрънкането само нагнетяват допълнително напрежението. Ако ще подават оставка – трябва да го направят веднага, ако смятат да си реализират мандата, дори и само определена част от него – трябва да го кажат ясно и да затворят този дебат, въпреки протестите на улицата. 4. Има някаква мъглявина в разбирането му как президентът „олицетворява единството на нацията”, която цитирането на Конституцията трудно би могло да избистри. Аргументът, че е подкрепил февруарските протести не може да е предпоставка, че трябва да подкрепи и настоящите, както отказът му да подкрепи февруарските не би бил основание да не подкрепя и юлските. Правото на изразяване на гражданска позиция по мирен начин е конституционно, така че то не се нуждае от санкцията на никого, дори и на президента. Същевременно, когато тези действия нарушават правата на други групи граждани, те явно влизат в противоречие на Закона и това също трябваше да бъде казано от президента. 5. Провалът на Консултативен съвет за национална сигурност не може да е аргумент, който президентът да цитира в подкрепа на ролята си на медиатор за преодоляване на политическата криза. Ако един конституционно разписан формат не функционира, трудно може да се очаква неформални консултации в президентството да имат по-голяма легитимност. 6. Дали „ще бъдем част от обединена Европа или ще считаме, че европейските инвеститори са колонизатори” е много сериозен въпрос, който не може да се изчерпи с декларации на парламентарно представените политически сили. Хората трябва да бъдат убеждавани, че сме част от Обединена Европа посредством изграждане на среда, която им позволява да живеят и работят като граждани на Обединена Европа, а не посредством някакви магически заклинания на политическите лидери за „европейските ценности”. Хората искат да живеят по-добре, да могат да пътуват свободно и да работят достойно, да имат свободата сами да взимат решенията за живота си. Това е представата им за Обединена Европа. Ако някой се опитва да ни убеди, че българинът далеч от Родината ще се просълзи, като чуе ”Одата на радостта”, както се просълзява като чуе „Хубава си, моя горо” или „Облаче ле, бяло”, значи най-вероятно е работил като еврокомисар в последните няколко години.. 7. Цитирането на писма от интелектуалци или от 101-годишната баба … от с…. или на 14-годишна шампионка от олимпиадата по математика в Токио например вероятно е радост за всеки ПР, подготвящ изказване, но тъй като времето на студената война свърши, очакванията на хората са президентът за има тежест като институция, а не да се търси новата Саманта Смит. Вечното позоваване на писма на разтревожени интелектуалци води единствено до това, че човек се запитва какво правят тези интелектуалци, когато не пишат на президента… 8. Несъмнено, „ако имиджът на една държава не е добър – няма инвестиции, няма доходи, няма работни места”. Само че, че имиджът на държавата е добър не когато се хвальосваме нагоре-надолу или пък замитаме проблемите под килима, а когато държавата и институциите й работят ефективно. Външната политика е просто функция на вътрешната политика. 9. Добре е, че никой не може да убеди президентът, „че изборите са нещо лошо, че този най-демократичен инструмент на правовата държава може да бъде "вреден“” и че не вярва, че „изборите могат да навредят на държавата, на нейните граждани или на когото и да било”. Само че простата функция на изборите е… да се направи избор. А демократичното следствие от тях – да се приеме този избор. Непрекъснатите избори всъщност не са никакъв избор. Те са единствено разход. В парламентарната република, за добро или лошо, предсрочните избори се определят от наличието или отсъствието на парламентарно мнозинство. Всичко останало е лично мнение, пък било то и на президента. 10. Какво всъщност президентът не каза: Кризата идва най-вече от това, че в парламента за първи път от 1990 няма дясна партия. А това е сериозен проблем за държава, която има сериозно икономическо изоставане и се нуждае от агресивно и динамично икономическо развитие. Този дисбаланс всъщност върти лодката в кръг, защото естественото място на социалистите е да бъдат миноритарна партия, коригираща дясното управление със социални искания за най-уязвимите групи в обществото. Социалистите няма как да отговорят на задачата за ускорено икономическо развитие, защото за него се иска смелост и хъс, каквато те явно не притежават. Не каза, също така, че ако депутатите от партията, която го издигна, ходеха на работа, както всеки българин, нямаше да се налага кворумът да зависи от човек, който си представя, че от него всичко зависи. И че всъщност на февруарските протести никой не искаше предсрочни избори, но неговият лидер прояви малодушие и пресметливост с решението да подаде оставка, не заради доброто на държавата, а защото мислеше, че така ще остави конкурентите си неподготвени и ще управлява след 3 месеца отново. Същото малодушие и пресметливост, но с обратен знак, в момента проявяват социалистите, отказвайки да заемат ясна позиция по исканията за оставка… Но в крайна сметка, стига сме му търсили на президента кусури – „Нека се поизприкаже човека, пари не иска я?”

Няма коментари:

Публикуване на коментар