сряда, 21 март 2012 г.

Как можете да си останете „вечен студент“




от Николай Паунов

Най-лесният начин, разбира се, е винаги след като завършите някакво висше образование, да кандидатствате за следващо. Понякога, обаче, нещата са извън вашата воля. Представете си ситуация, в която следвате право в Софийския университет и сте вече на финала. Остава ви един единствен държавен изпит, по наказателноправни науки. Или който и да е друг. Държавните изпити в юридическият факултет, да поясня, се състоят от две части: писмен казус с въпроси, който е елиминационен, т.е. оценката се формира с „да“ или „не“ и е предпоставка да бъдете допуснати до устен изпит пред комисия. Проста работа.

Явявате се, значи, решавате казуса и чакате резултата. Мислите си, че сте справили, обаче не ви допускат. Лошо, но какво да се прави – сядате и четете по-усилено за следващия държавен, който е след няколко месеца. Явявате се, пишете и вече сте спокойни, че този път няма да има изненади. Обаче – изненада! Пак сте под чертата. Това означава още една загубена година. Отивате при Декана да подадете контестация. Искате преразглеждане. Но…, няма такава процедура! Настоявате поне да получите копие от писмената си работа, за да можете да се консултирате с преподавателите си в приемното им време и в бъдеще да отстраните пропуските в познанията си. Но…, няма такава процедура!

Все пак, след дълги препирни, Декана осъзнава, че няма никаква логика да ви се отказва копие от работата ви, както и че не е нужно основание, за да ви се предостави копието, такова би било необходимо, за да ви бъде отказано това. Взимате си писмената работа и отивате при хабилитиран преподавател от катедрата по Наказателно право с молба да я прочете и да ви консултира. Той я прочита и ви консултира, че работата е категорично „повече от годна“, за да бъдете допуснат до устен изпит и че е „много над средното ниво на допуснатите“. Както и че няма обяснение защо не е била допусната. Както вече споменах, процедура за обжалване и преразглеждане няма…

Налагат се няколко прости извода в цялата ситуация:

Можете да се явявате 10 пъти на писмен държавен изпит, да покривате необходимото ниво и да не бъдете допуснат до устен. Процедура за контрол над проверяващите няма.
Можете да подавате контестация за преразглеждане колкото си искате. Процедура за преразглеждане няма.

Дори един подсъдим има редица законово гарантирани процесуални права по време на наказателния процес и две редовни инстанции за проверка на постановената присъда – въззивна и касационна, както и една извънредна за възобновяване на наказателни дела при установяване на нови обстоятелства. Способи за контрол са предвидени за административните актове. Един студент няма обаче никакви права. А с какво е по-различно от присъдата неправомерното ви лишаване от конституционното право да работите - по професията, която ще придобиете?

Така стигаме до ситуация, в която неправдата е узаконена именно във факултета, където се преподава правото. А сривът на справедливостта в общуването със студенти, които утре ще бъдат онези, които ще правораздават и ще решават човешки съдби, крие рискове от много опасни обществени ерозии. Все едно студентите по медицина да излизат с увереността, че можеш спокойно да оставиш пациента да си умре - нали рано или късно всички ще умрем. Не че това не се случва пред очите ни, но не е зле да си дадем сметка за някои от причинните, а не само да се окайваме за последствията. Нещата могат да бъдат променени. Каузата е проста – справедливост.

2 коментара:

  1. интересен пост, трябва да се обмислят по-добре нещата, има някои безумни административни процедури и много неконтролирани такива

    ОтговорИзтриване
  2. И в Русенският университет е така. За да вземеш трите държавни изпита по право трябва да си платиш на асистентите на изпитващите,иначе ще се влачиш по изпити с години. Чудно ми е защо не се премахнат тези държавни изпити и не се премине на принципа "дипломна работа"? защото много от лапачите ще останат без "допълнителни доходи"!!!

    ОтговорИзтриване