четвъртък, 28 юли 2011 г.

Нищо чак толкова извънредно


Николай Паунов

„Извънредната“ пресконференция на г-жа Меглена Кунева премина толкова тягостно, колкото и излъчването и` „на живо“ по Канал 3. Вероятно Армстронг и Олдридж са се виждали и чували много по-ясно от Луната, отколкото Кунева и Вълчев от залата за брифинги. Звук и картина се разминаваха, сякаш образите на интервюираните някак си се опитваха да избягат от думите си. Всъщност по едно време Даниел Вълчев наистина елегантно се опита да си тръгне от пресконференцията – има и интелекта, и опита, и интуицията да прецени кога не си е на мястото. Но Кунева също толкова елегантно го върна – и на нея опит не и` липсва.

Всъщност за какво бе целият проблем? Неуспешната регистрация на Инициативния комитет на кандидатът за президент г-жа Миглена Кунева и решението на ЦИК да определи начална дата за това, различна от регистрациите за местните избори. Като изключим Йонко Грозев от Хелзинския комитет, останалите двама участници в пресконференцията са достатъчно опитни политици, за да знаят, че начинът на формиране на ЦИК е (и винаги досега е бил) проекция на политическото статукво, т.е. управляващото мнозинство винаги държи козовете по отношение на администрирането на изборите. Така е било, така и ще бъде, поне докато не се създаде постоянна независима (доколкото е възможно) изборна администрация. ЦИК обаче е като страничен рефер във футболен мач – може да повлияе на играта, но не може да реши мача.

Далеч по-сериозен е въпросът с изборното законодателство, което винаги се адаптира спрямо удобството на управляващите (обикновено в последния момент) и е една от най-неустойчивите и променяни материи в регулирането на обществените отношения. Това разбира се, ерозира и самия избирателен процес – вместо да се развива и адаптира към динамиката на реалността, се играе на дребно с някакви си нашенски, селски тарикатлъци. Все едно един път отборите да са по 11 души, следващия по 7, един път да се играе за време, а другия – до определен резултат, топката ту да може да се връща на вратаря, ту не и пр. Обаче нещо да сте чули за гласуване по интернет? - „Много добра идея, но хайде да е по-нататък“. Така че да си говорим само празни приказки, особен смисъл няма.

Основният проблем, разбира се, не е дали г-жа Кунева ще има 10 дена повече или по-малко за събиране на подписи и финансиране за кампанията си. (Както остроумно вметна един колега – нека да изтегли кредит от BNP Pariba и след това ще го погасява – хем да не се бави с дейностите по кампанията, хем малко от малко да влезе в положението на хилядите български кредитополучатели.) Всъщност кредитирането на кампании е нормална практика в САЩ и други държави и няма нищо трагично в това, защото фондонабирането и там е задача с много неизвестни – например нужната сума може да бъде набрана от дарения, но чак ден-два преди изборите, когато няма време вече да бъде използвана. В този смисъл кредитирането на кампанията, с цел обезпечаване на дейностите по нея, не е нещо фатално или трагично.

Основният проблем не е дори дали всички кандидати ще бъдат равнопоставени в хода на кампанията, въпреки, че това е фундаментално по отношение на зачитането на демократичните принципи. Практиката обаче показва, че понякога дискриминирането на даден кандидат се обръща в негова полза и във вреда на онези, които прибягват до удари под кръста. Примери от близкото ни минало не липсват. Да речем, когато попречиш на някого да стане президент, той идва като премиер. И прочее.

Най-същественото, обаче, е дали всъщност избирателят разполага с реални алтернативи, в които да припознае своето представителство. Практиката да се гласува за Х не защото го намираме за подходящ, а само за да не е Y, който е по-зле и от него, води до това, че Х и Y са величини, които са много по-близки една до друга, отколкото до интересите на избралите ги. Това, струва ми се, ще бъде и основната задача на г-жа Кунева – да докаже, че се кандидатира не защото мандатът й на комисар приключи или защото трябва да имаме президент, който говори английски (самото заиграване с подобно "преимущество" показва на какво ниво е политическият дебат в България), а защото може да предложи за развитието на страната нещо, което останалите опоненти не са в състояние да направят. Аз досега сериозен аргумент в тази посока не съм чул. Така, както и не разбрах какво получиха потребителите по време на нейния комисарски мандат. Много се радвам, че е била комисар и европеец на годината, но това е все едно да се радвам например, че Бербатов е голмайстор на Висшата лига, ако съм го ангажирал да изготви нов градоустройствен план.

И крайно време е да поставим по-високи изисквания пред хората, които олицетворяват или представляват нацията, от това „да не ни е срам от тях“. Защото подобен критерий, малко или повече, си е срамен най-вече за самите нас.

Снимка: news.bg

5 коментара:

  1. Много добре казано в прекрасния стил на Николай Паунов. Браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Бате Харо каза:

    Напълно споделям позицията на автора!

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава публикация! И добре написана, и със съдържание, което споделям, но най ме тормози това, че не виждам X-а за който си струва да гласувам, независимо от Y,Z и тн. В резултат ме обзема чувство на вина, че пак ще гласувам,придържайки се към старата практика...

    ОтговорИзтриване
  4. либерал-демократ, но антиКуневист каза:
    Интересна статия,а Кунева подготвя новата партия- аман...

    ОтговорИзтриване
  5. интересна статия, Кунева все още плува между партия и гражданско общество нека реши какво точно иска, поздрави

    ОтговорИзтриване