понеделник, 18 април 2011 г.

Преходни филми


Милан Мартинов

Толкова е жалко да видиш собствената си мизерия отстрани. Всичките безумия на феномена наречен „Преход”: емиграцията, инфлацията, новобогаташите и стотиците провалени съдби. Това си мисля докато гледам последните два нови български филма - „Стъпки в пясъка” и “TILT”.

Филмите не са претенциозни – няма велика идея, ефекти, екшън или друг белег на холивудските продукции. И в същото време разказват нашата история. Историята, която започна преди 20 години и продължава да се развива и до днес. Толкова е правдоподобно, мило и родно, толкова познато. Това са си нашите истории. Може да не струват колкото холивудските ви продукции, но за нас са безценни. Смеем се на смешките – и те са си наши. Как ще ги разберете вие на Запад?! Какво знаете вие за презаписаните видеокасети, дублирани от най-уморения и монотонен глас, който сте чували?! Какво знаете за статуса, който лъха от БМВ 3-ка, с две врати?!

И българките филми за Прехода са като самия Преход – имат ясно начало, но краят е отворен. Всеки може сам да реши кога и как ще завърши историята. Но сценаристите са начертали такава реалност, в която „хепи ендът” изглежда неуместен. Колкото и да ти се иска да го има, подсъзнателно разбираш, че сивият цвят няма да бъде победен. Нашето „утре” е като нашето „вчера”. Артистите остаряват, героите се сменят, но чувството на обреченост е все там. Nice, а?!

Наистина, нашата действителност е доказателство, че нещата винаги могат да станат по-зле. Първо бяхме убедени, че по времето на комунизма всичко беше по-добре, после категорично заявихме, че преди финансовата криза си живеехме царски. Представям си след още 20 години – ще бъдем убедени, че Преходът е най-хубавото, което ни се е случвало, защото евентуално ще е свършил. Ще бъде в това минало, хубаво време. Голям феномен на нашата народопсихология – не обръщаме внимание на хубавите неща, докато не отминат и не ни застигнат по-големи тревоги. Тогава с умиление си спомняме за тях, убедени, че тогава (преди) сме били весели и безгрижни, а не черногледи и обречени каквито сме днес.

Отплеснах се. Темата бе за филмите за Прехода… или Преходът на филмите. Не съм сигурен. Важното е, че без да осъзнаваме и оценяваме българското кино се съвзема. Това е явен белег, че някак си и културата излиза от Преходния шок. Хубаво е като мутрите най-накрая изчезнат от ежедневието ни и се появят на екрана. Като експонат, който може само там да бъде съпреживян и видян. А иначе ние ще си останем черногледи и обречени. Хубавото е, че след двайсетина години ще можем да кажем – ей преди 20 години какви филми имаше. И животът беше по-добър, а сега…

Сега Преход. С главна буква, защото ни е важен и безкраен, като епоха!

10 коментара:

  1. Много черногледо; защо пък след 20 години животът да не е по-добър, по-спокоен, по-изобилен?!
    Ето ви друга гледна точка за филма
    http://mariyageorgieva.blogspot.com/2011/02/tilt.html

    ОтговорИзтриване
  2. много хубаво казано, сега следва голям световен Преход

    ОтговорИзтриване
  3. И двата филма съм ги гледала и останах очарована! Имах скептично мнение за бг филмите от 10-тина години насам. Но с гледането на Мисия Лондон промених мнението си и от този филм насам съм гледала всички бг филми по кината. ТИЛТ наистина е непретенциозен, лек филм, забавен, има лека носталгия, но не е натоварваща. А Стъпки в пясъка е доста по-сериозен филм за мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Стъпки в пясъка е доста тежък филм, по-дълбокомислен. Докато ТИЛТ е доста забавен.

    ОтговорИзтриване
  5. Филмът беше доста добър, но наистина е доста жалко да видиш от каква страна са хванали държавата ти. Актъорите доста добре се справиха. Но поне са го обърнали от към смешната страна на нещата и беше забавна комедия.

    ОтговорИзтриване
  6. Съгласна съм, че филмите не са претенциозни и няма велика идея, ефекти, екшън или друг белег на холивудските продукции. Но пък и в същото време разказват нашата история. Историята, която започна преди 20 години и продължава да се развива и до днес. Толкова е правдоподобно, мило и родно, толкова познато. Това са си нашите истории напълно съм съгласна.Статията ти е много хубава и добре написана, надявам с е да продължиш да публикуваш и споделяш с нас.Хубаво е да можем да проследим тези филмови преходи и да видим кака се развива тази сфера.

    ОтговорИзтриване
  7. Аз също съм съгласна , че и българките ни филми за Прехода са като самия Преход – имат ясно начало, но краят е отворен. Всеки може сам да реши кога и как ще завърши историята. Но сценаристите са начертали такава реалност, в която „хепи ендът” изглежда неуместен. Колкото и да ти се иска да го има, подсъзнателно разбираш, че сивият цвят няма да бъде победен, за жалост е така, но много добре написано.Статията е страхотно, радвам се че попаднах на нея.Филмът беше хубав и аз го гледах, за щастие запончхме да правим произведения които показват повече класа, стил и идея.

    ОтговорИзтриване
  8. Почнахме да правим качествени български филми, които не знам след време до колко ще останат така търсени.

    ОтговорИзтриване
  9. Така е филмите не са претенциозни в тях няма някаква велика идея, ефекти, екшън или друг белег на холивудските продукции. Но пък разказват нашата история. Историята, която започна преди 20 години и продължава да се развива и до днес. Толкова е правдоподобно, мило и родно, толкова познато. Това са си нашите истории. Може да не струват колкото холивудските ви продукции, но за нас са безценни. Съгласна съм с това твърдение. Нашето си е наше, помило и скъпо, а и в последно време наблюдава доста добри и качествени продукции, не можем да се оплачем.

    ОтговорИзтриване
  10. Не филмите са претенциозни, а самите ние потребителите към тях и може би затова се е стигнало до това ниво, в което е сега киното. Съгласна съм, че " Това е явен белег, че някак си и културата излиза от Преходния шок. Хубаво е като мутрите най-накрая изчезнат от ежедневието ни и се появят на екрана. Като експонат, който може само там да бъде съпреживян и видян. А иначе ние ще си останем черногледи и обречени. " макар, че силно се надявам и вярвам това да се промени и да спрем да бъдем такива песимисти и злобни един към друг.Статията е хубава благодаря за нея.

    ОтговорИзтриване