Николай Паунов
В зората на демокрацията единствените, които търгуваха с нещо по улиците на Стария Несебър, бяха 5-6 художници (с академично образование), зачислени към Археологическия музей в града. С други думи, хем те придаваха някакъв артистичен облик на градчето, хем Музеят се подпомагаше от скромните им такси. Постепенно предприемчивите им домакини решиха, че освен от стаичките под наем, може да се припечелва кое с търговийка, кое с туйцък-онуйцък. И разрешителните, барабар с художниците, минаха от Несебърския музей към дирекция „Пазари” в Общината. Така тихомълком, без пазарлъци. Покрай картините се появиха антиквариати, сувенири, парфюмчета, сапунчета, баби Яги (смеещи се) и други ценни за туриста придобивки. Хилядолетният град започна все повече да прилича на ориенталските си побратими на оттатък Южната ни граница…
Новото хилядолетие пък се превърна в „Златния век” за несебърлии. Бумът на строежи по Черноморието, препирането на парици с хотели между 1-10 линия направи терените златни, а всякакъв вид разрешителни – безценни. С други думи – стана изключително важно кой ще владее Общината. Както е казал класикът: „ да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива”. Пък народната жива – на избирателите се позволи да си пристрояват както си преценят, да отдават стените си под наем на търговците, да поразширят без план легловата база. Важното бе да не се губят избиратели. А пък общината си имаше свой бизнес – нито тя пречеше на хората, нито те на нея. Е, от време на време ставаше по някой сакътлък, позастрелваха някой общинар, но икономическия растеж не се повлияваше, а туристическият поток не намаляваше…
Мина обаче „декадата на несебърското включване” и се оказа, че хилядолетният град е превърнат в такова бунище, че не ЮНЕСКО, ами и депортираните от Франция роми не биха си направили катуна там. Е, инерцията все още ще поддържа наплива, но това, което не намалее количествено, няма как да не се повлияе качествено. Драйфащите недорасли пияни британчета скоро ще бъдат най-престижните посетители. И логично ще си купуват водка, а не картини. За повечето от несебърлии ЮНЕСКО е като за контрабандист Европейският съюз – зло. Те нямат друго отношение към града си, освен финансово, в абсолютна стойност. Нямат грижа и за опазването му. Лятото си разхождат кучетата за дефекиране по уникалните каменисти плажове, децата им играят футбол в руините на Старата Митрополия… Нормално е да искат да бъдат извадени от ЮНЕСКО – те никога не са се чувствали като горди стопани на световно културно-историческо наследство – просто едни сезонни късметлии с геометрично нарастваща лакомия за повече и повече пари… Но хората са си такива, не можем да ги виним или да им се сърдим. А и сега си понасят последствията. Други са тука въпросите:
Кой ще потърси сметка за годините бездействие на институциите, довели до това, че нито Несебър е съхранен, нито хората са удовлетворени?
Кога ще стане публична информация какви средства са отпускани от ЮНЕСКО и как са били изразходвани през годините?
Каква е стратегията на държавата ни за съхранение на културно-историческото наследство и за следващите поколения (т.е. поне след мандата)?
И още много други питанки, които най-вероятно ще си останат риторични. Но докато тази ситуация продължава, да не се чудим, че българите предпочитат да почиват в Турция или Гърция, а елитните чуждестранни туристи по родното Черноморие се интересуват не от история и изкуство, а от гащи, пръстенчета, евтина пиячка и евтини жени…
