вторник, 13 юли 2010 г.

Недостатъците на “Десницата” на Прехода



Наследствени:
1. Всички лидери на Десницата на Прехода дойдоха от Комсомола и БКП. Независимо, че ненавиждаха тези организации, те без да искат ги копираха, поради липса на друг модел. Главното, което пренесоха със себе си в новите “демократични” структури от тоталитарните организации и което бе най-съществения проблем беше принципа за подбор и оценка на кадрите. Кадрите се подбираха според нивото на преданност към лидера, което доведе до изграждане на новите партии като семейно-приятелски кръгове.

2. Липсата на каквито и да е теоретични познания за политика. До 1990 г. в България не беше издавано нищо по този въпрос. След това се появиха книги, но никой не сметна за нужно да ги чете. Беше време за действие, а не за четене.

3. Изключително ниския социален и икономически статус на новите „десни” политици. Всички те влязоха в политиката с “панелите и трабанта” и съответно не можаха да излязат от този манталитет.

4. Надценяване на ролята на Запада в българският политически живот. Политиците от т.нар. ”десница” вярваха в Запада, така както комунистите вярваха в Москва. Вместо да работят за спечелване доверието на избирателите, лидерите се втурнаха по посолства и чужди столици да печелят доверието на Запада.

Придобити :

1. Въпреки легендата, според която СДС /като обобщен образ на „десницата на Прехода”/ през 90-те е водила неравна битка със БСП, (ново издание на Давид срещу Голиат), истината е, че през този период СДС се развиваше в една изключително благоприятна среда, която никога няма да се повтори. Двата основни проблема на всяка политическа организация, а именно как да стигнат посланията й до хората и как да се спечели доверието им, не стояха пред СДС. Оттам и се формира погрешната представа за същноста на партийната работа, която в представите на лидерите се свеждаше до говорене пред медиите и на митинги.

2. Пренебрежение от страна на партийните ръководители към собствените избиратели, породено от увереноста, че те ще гласуват винаги за тях. Оттук и изключително яростното посрещане на всеки, който се появи условно казано вдясно. Още преди появата на царя главен противник на така наречените „десни политици” не беше БСП, а конкурентни десни политически формирования или дори другите десни лидери в собствената им партия.

Илюзиите с които трябва да се разделим:

1. Илюзията, че десният избирател има илюзии.
Голият ентусиазъм и доверието от миналото никога няма да се върнат (във всеки случай не и за десницата). Изпариха се и илюзиите по отношение на Запада, днес хората имат много по-трезво и критично отношение към САЩ и ЕС. В този смисъл много странно беше например централна тема на предизборната кампания на Н. Беронов да стане енергийната ни зависимост от Русия. Антируските настроения не са на мода, дори сред традиционния десен избирател.

2. ГЕРБ ще се провали напълно в управлението и по такъв начин ще предостави на „Десницата” на Прехода нов шанс за завръщане във властта.
Е, БСП нали се провали в управлението? Възползваха се други – ГЕРБ, АТАКА, РЗС....

3. Западът ще подкрепя безрезервно „Десницата” на Прехода.
Видно е, че САЩ не само приемат БСП, но и ще разчитат на нея в бъдеще като гарант на своите стратегически интереси. Това е така, защото всяка една Империя се интересува повече от собствените си интереси, които могат да бъдат защитени на място от стабилни политически формации.

4. Със сполучливи предизборни коалиции може да се постигне нещо.
Коалицията между двата по-големи остатъка на „Десницата” на Прехода доведе до допълнителен отлив на гласове и пълна катастрофа на изборите поради това, че частите на “Десницата” на Прехода са помежду си големи врагове Това е следствие на годините яростни атаки, обиди и компромати между лидерите, което води до това, че гласкоподавателите на едните, никога не биха отишли да гласуват за другите.
По принцип сполучливите предизборни коалиции са нещо, което е изключително вредно и компрометирано. Тези коалиции оставят единствено усещането за откровена далавера с цел да се добереш до властта, унищожават политическото и резултата е маргинализиране на съответната партия. За да се създаде сполучлива предизборна коалиция първо трябва да има ясни политически субекти, с ценностни програми и стабилен електорат и второ коалицията, ако въобще трябва да я има трябва да бъде на ниво хора, а не партийни централи. Т.е. привържениците на съответните партии да бъдат обединени от идеята за коалиция и да се приемат помежду си.

5. Политиката се прави с пари. А нима не е така?
Тук трябва да внесем едно уточнение - преди да правиш политика с пари, трябва да си ги набавиш отнякъде. Точно това, съществуващата десница не умее. По отношение на парите, „Десницата” на Прехода беше и е на социалистически позиции - интересува ги разпределението, а не добиването им.

6. Доверието на избирателите може да се върне с една добра медийна кампания. Въобще значението на медиите се надценява много. Преди всичко медийната кампания изисква пари, но за да има пари трябва да се убедят потенциалните спонсори. Как? Чрез добра медийна кампания. Но за нея трябват пари… и кръга се затваря.

4 коментара:

  1. Добър анализ! Дано "лидерите" го прочетат и си направят съответните изводи.

    ОтговорИзтриване
  2. Има много неща, с които не съм съгласен от този анализ, но едно ми прави впечатление - приравняването на десницата със СДС и съответно ДСБ. И това може би е най-верното в статията. Това са двете единствени партии, които имаха последователни послания през всички тези години - за добро или за лошо тези послания вече се поизтъркаха - антикомунизъм, про-западна ориентация и т.н.
    Не съм никакъ съгласен, че е илюзия, че десния избирател има илюзии - напротив има много илюзии (леле какво изречение). Всички правителства през последните години са избирани на базата на илюзии или просто липса на каквато и да е визия какво можем да очакваме след 4 години. Едва ли има по-модерна и важна тема от енергийната ни зависимост, но е верно, че дори сред десните избиратели (които и да са те) антируските настроения вече са бита карта.
    За да не коментирам изречение по изречение - мисля, че е крайно време десницата да започне да мисли прагматично, да извежда визии и най-малкото общи стратегии за развитието на страната поне за следващите 20 години. И не е необходимо тези стратегии да са приемливи и удобни за всички - напротив нека има една малка, но убедена в ясни и точни идеи група. Останалото е медийна кампания :)

    ОтговорИзтриване
  3. Асен Асенов16 юли 2010 г., 21:49

    Поста поражда доста дискусионни въпроси и като цяло работи с категории по-скоро учебникарски и малко остарели за развитието на политическите процеси в глобален мащаб и в бг, но аз ще се спра и ще коментирам две от основните му "илюзии":
    1. Илюзия - в България има политически представена десница - ако се ползва принципа на самоопределение и признаване, както и познатите клишета и етикети от медийния и популярен език би могло да приемем това твърдение, но погледнато с категориите и характеристиките на това което се приема за политическо дясно от политологията като наука и политическата практика в България в годините на прехода няма политическа формация, която да може в пълнота да заяви, че принадлежи на дясното политическо семейство. СДС на прехода - създадено като коалиция в която влезе всичко възможно ляво и радикално ляво като спектър - като започнем от "центристко левите" радикал и социал демократи, социалисти, зелени, анархисти, анархокомунисти, марксисти, бивши партийци, настоящи ченгета и т.н. Е имаше малко демократи, малко либерали и малко даже легионери, които не знам в кой спектър са, пък да не говорим за братята земеделци във всичките им издания и претенцията им да бъдат десни. Ако се опитаме да обобщим - опит за програмиран от БСП и ДС преход, естествено изтърван, но като цяло образувание в най-идеалистичната му част събрано на вълната на антикомунизма и идеята за демократизация на България. СДС на Филип Димитров с неговия опит за кенсианско филосовстване и неумели реформи в сферата на икономиката, земеделието, преразпределяне на собствеността и най-вече разграждане на предходния режим и изваждането на комунистическата номенклатура от всякакви политически, обществени и икономически позиции, неуспехи, които белязаха цялият неуспех на прехода в България. Но като цяло този "романтичен" период на българската "десница" се характеризираше с неумели обществени и социални реформи, ляво поведение и революционна реторика. Вместо да имаме консервативно поведение, консервативна политика, демократизация на обществото и институциите и създаване на демократичен политически модел и спектър изведнъж се оказа, че нашата десница е лява, а левицата ни консервативна. СДС на Иван Костов - като че ли най-добрият опит да се достигне до истинска десница. СДС се превърна от сбор от неясни политически субекти в партия, която прие християндемократическа платформа и стана член на ЕНП. Само че зад тази издържана идеологическа фасада СДС продължи в съдържанието си да бъде ляво, а в голяма степен и в политическото си поведение, особено като управляваща партия след втората година от мандата. Нещо по-лошо, появи се най-големият дефект на т.н. десни или демократични формации - даване на политическа и икономическа власт и възможности на случайно попаднали в политиката хора, имащи за цел с присъствието си в политиката единствено и само лично обогатяване, преследване на лични проекти и всички свързани с това последствия. За десница след този завършил с неуспех опит от 97-2001-2 година въобще не може да се говори. И ще спра до тук по обясними причини.

    ОтговорИзтриване
  4. Асен Асенов16 юли 2010 г., 21:51

    2 Илюзия - има десни избиратели. Може и да ги има, но те не се интересни нито като бройка, нито като обществено значение. За добро или за лошо преходът в България не даде възможност за създаване на ляво и десно мислещи и гласуващи групи в класическия смисъл на думата. И доколкото левицата се свързваше преди всичко с по-възрастното население, носталгично настроено към предния режим и пазещо си още партийните книжки и техните преки наследници, особено тези с позиции в БСП, то при десницата положенеието беше и си остана драматично. Кръгът на "десни" избиратели се ограничи в малка част градско население - интелектуалци и реститути, които получиха онзи забавен етикет "сини бабички" и който и до днес дава последните импулси живот в политическите проекти на Иван Костов и неговата лична политическа биография. Тази намаляваща група, особено след като си отиде един от малкото автентични десни политици, с който те бяха и биографично свързани - Стефан Савов си избраха Костов за техен представител. Но както казах и те, както и левият им еквивалент са нещо на доизживяване, но с доста по-малък потенциал в това отношение от техния огледален еквивалент със също толкова поетичното име - червени бабички. Българският избирател не е ляв или десен, той е нормален за Европа и САЩ избирател. Човек който се опитва да се ориентира в политическата обстановка и политическите предложения от които да избере най-доброто, което му се предлага. Понякога е гневен, понякога гласува наказателно, понякога не гласува и въобще няма рамкиращо го и поставящо го в някаква политическа парадигма поведение. И това е фундаменталната грешка на тези политолози, политици, социолози, стратези и т.н., които се опитват да програмират електоралното поведение на българския избирател в неговата активна част - хората между 30 и 50 години, които работят, създават продукт и плащат данъци в тази държава. Стана дълго, но ако някой иска да дискутираме още темата - с удоволствие.

    Вардев, Пешо, радвам се да ви видя и на интелектуално ниво из нетя:)))

    ОтговорИзтриване