сряда, 7 юли 2010 г.

Болен здрав носи!




Гостува: Милан Мартинов

Обикновено ние българите много се гордеем със способността си да се присмиваме на всичко. Най-много се шегуваме с най-лошите неща. Затова не е изненада колко шеги и забавни истории можем да разкажем за доктори, болници, медицински сестри и всичко останало, свързано със здравния сектор. Новият ни ресорен министър само дава още поводи да развихрим въображението си. Седмица след като Анна-Мария Борисова пое Министерството на здравеопазването прочетох и първия виц свързан с това – „последните 20 години ни убеждаваха, че здравната реформа се прави за пациентите, а сега ще се прави направо от пациент”. Много сладко. Усмивката е неизбежна.

Всичко е наред, докато си здрав. Защото е публична тайна, че в България здравеопазването от много време е на такова ниво, че само ти остава да се помолиш „на теб да не ти се случва”. Но човешката ни същност не оставя въпрос, че рано или късно ти или някой близък ще попадне в бездушните сгради наречени болници. И тогава няма да ти бъде смешно. Никак даже.

Умът ми не побира как е възможно да се примиряваме с нещо, от което пряко зависи животът ни. В крайна сметка тук не става дума за дупки по улиците, корупция в съдебната система или дори за некомпетентни политици. Става дума за нашия живот. Защото човек и добре да живее, все някога влиза в болница. А там е страшно.

Линейки, които не идват десетки минути на адреса, от който си ги извикал. Когато стигнат, се оказва, че нямат необходимата апаратура и/или медикаменти. Ако не дай си Боже пациентът си е позволил да се обездвижи, следствие на тежкото си състояние и живее на висок етаж, се оказва, че няма кой да му помогне да стигне до колата на „Бърза помощ”. Шофьорът на линейката невъзмутимо ще заяви, че това не му е работа. Ако имате късмет, може да го убедите с „някой лев” да помогне, но ако просто го мързи, не ви остава нищо друго освен спешно да намерите някой комшия. Ако се окаже, че е делничен ден и всички са на работа, в крайна сметка вината е ваша – трябвало е да изберете по-удобен момент!

Ако успеете да стигнете до болницата там ще се сблъскате с нови предизвикателства. Доктори, сестри и санитарки ще ви накарат да се чувствате максимално неудобно, че ви е хрумнало да се чувствате зле. Чакане пред кабинети, липса на информация и какво ли още не. И понеже всеки, озовал се в такава ситуация, неизменно започва да се чувства безпомощен, е готов да даде всичко, което има, само и само да получи малко човешко отношение. Най-често това се изразява в няколкостотин лева „на ръка” за екипа, който го лекува.

Оставането за няколко дни в болница се явява допълнително наказание. Обикновено в стая са настанени между три и четири човека, тоалетната е в края на коридора, а хигиената е мит.

Изключенията в картината, която ви разказвам, са стотици. Безспорно има лекари, които не заслужават да ги приобщаваме към масата; сестри и санитарки, които въпреки жалките си заплати успяват да запазят човещината си; дори сигурно има линейки, които стигат навреме. Но това са само изключения. Всички знаем каква е реалността. Състоянието на здравеопазването в България е критично. Толкова критично, че и здрав човек ще се разболее. Знаем го, но се примиряваме.

Вече никой не вярва в „здравната реформа”. Напоследък все по-малко вярваме и на обяснението, че ниските заплати в сектора са причината за лошото отношение към пациента. Оказа се, че много доктори имат добри доходи за българския стандарт. Това безспорно е хубаво. Но не променя общата картина. Болниците са в окаяно състояние. Само като си помисля, че опитът, който съм натрупал е от София, мога само да си представям какви са болничните заведения в провинцията.

Всъщност темата за българското здравеопазване е огромна. Можем да изпишем и разкажем милиони потресаващи истории. И въпреки това продължаваме да се примиряваме, да цъкаме с език и да изричаме заклинанието „да чукам на дърво, това да не се случва”. Но много по-голям е шансът то да се случи. Крайно време е ясно да заявим, че със здравето на хората НЕ МОЖЕ да се прави компромис. Доказахме, че обществото е готово да се примири с много неща: и с ниските си доходи, и с ежедневните неуредици, и с несправедливостта, в която живеем, но не можем да пожертваме здравето и живота си. Защото в капана на неосъществената ни здравна реформа се хванати всички – и лекари и пациенти. Или трябва да намерим най-доброто решение за всички, или да се спасяваме по единично. Струва ми се, че последните 20 години правехме второто.

А проблемът не е мой или твой, на лекар или на пациент. Той е общ. Можем да обвиним здравните служители, но те страдат от недъзите на тази система повече и от пациентите. Защото живеят с нея всеки ден. Крайно време е да намерим изход от тази безизходица, защото прословутото ни чувство за хумор може да ни помогне да не полудеем, но няма да ни помогне да оцелеем. Не и с такова здравеопазване.

3 коментара:

  1. Анонимен7 юли 2010 г., 2:32

    Статията е точна и ясна.
    Въпросът е: как от думи и неприятни чувства да се направи така, че ситуацията да се промени.
    Политиката и управлението са важни, това от една страна, но от друга седи нашия манталитет. Как да бъдем по-хора и по-човеци? Защото както казва авторът, за последните 20 години всеки се справя по еднинично и в България останаха само изнервените, мързеливите и примиряващите се със ситуацията.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен7 юли 2010 г., 2:36

    А как да не бъдат такива нашите хора, като от 1400 година до сега сме били свободна и демократична страна 60 години най много. Къде сме тръгнали и колко има да извървим

    ОтговорИзтриване
  3. За последните 10 години изгубих 50 % от семейството си: Баби, дядовци, сестра, майка та дори и приятели …

    Какво да ви кажа, ако пътуването по пътищата е война то въпросът за здравеопазването е вторият фронт на тази война и там губим битка след битка, приятел след приятел, близък след близък, другар след другар.

    Дали е престъпление или това което става в здравеопазването,
    аз не съм този който ще съди!

    На всички е ясно че здравеопазване без пари няма да стане и мижавата потребителска такса, вноска или каквото и да е от порядъка на няколко левчета няма да оправи нещата.
    Кой ги контролира тези пари, къде ходят, къде се отчитат?
    За наш ужас тази вноска дири не може да я вдигнем, просто колко човека биха платили 60 или 100 Евро за специалист на посещение?

    За мен е ясно че от начина по който функционира системата няма да стане, просто така няма да дойдат очакваните приходи.
    Тогава?????
    По комунизма харесваше ли ни здравеопазването в България?
    НЕ, ама сега пак не ни харесва!

    Просто трябват повече пари=(здравна вноска …)+(сериозно перо в бюджета да гарнтира 70% от услугите че ще работят)
    А това за злоупотребите, кражбите, … Вие им измислете какво да ги чака, цената е живата на много невинни или тяхното здраве. Все пак здравните работници са помощници а не лешояди и крадци. Не аз а те са положили клетва ако нямат елементарен морал някой хора то трябва да работят нещо друго!

    ОтговорИзтриване