петък, 2 юли 2010 г.

ОБИКНОВЕН ЦИНИЗЪМ





от Николай Паунов

Кое е най-важно за свободното придвижване на хората в инвалидна количка? Архитектурна достъпност, скосени тротоари, адаптиран градски транспорт, рампи в обществените сгради, по-малко паркирани автомобили по тротоарите...? Разбира се, разбира се! Но за много от тези хора всичко това е без значение. Защото почти никога не напускат леглото или стаята си. От света навън ги делят някакви си 20-30 стъпала. А понякога и по-малко. Който е опитвал да носи човек в инвалидна количка по стълби обаче, знае какво усилие коства това. Особено когато има завои и стълбището е тясно. И 10 помагачи да се съберат, няма как да се включат повече от един-двама. Просто няма място за повече. Така всяко посещение до болницата дори за рутинно изследване, пази Боже пък спешна нужда, се превръща в предизвикателство и изпитание, за което всички се подготвят (психически и физически) с дни. Да не говорим за стреса, който човекът в количката изживява. Така че когато ние в тези дъждовно-прохладни приятни летни дни излезем да се поразходим в парка, си струва да се замислим, че за много хора паркът е дървото, което се вижда през прозореца. Струва ми се дори, че имаше подобен клип преди време – някаква кампания за болни деца.
Не знам много за хората с увреждания. Или със специални потребности. Или със специфични умения. Каквито и евфемизми да използваме, значението е същото. Имам само наблюдения. От близо. Обаче знам, че проблемът с излизането им навън не е неразрешим. Той е даже много просто разрешим – като повечето сложни проблеми. Измислени са различни устройства, асансьори, подемници, рампи – повече или по-малко скъпи. Предлагат се дори в цветови тонове, съответващи на интериора. Дизайнерска работа един вид. Има обаче и по-прости и практични механизми, без всякакъв лукс – преносими устройства за изкачване на стълби, на батерии, за които се захваща количката. Просто, удобно и практично – може да го поберете и в колата си даже. Защо тогава ви занимавам с тази тема – да си купуват устройствата и да излизат на разходка с количките! Обаче...
Че държавата е в криза и пари няма за нищо и никого, го слушаме като водеща новина от всяка информационна емисия. Да очакваме държавата да отдели средства за устройства за инвалидни колички, за да могат хората с увреждания да не бъдат затворници в своите стаички без присъда и без право на обжалване, не си го и помисляме. Ще помогнат близки и роднини (който ги има) и така ще се реши проблемът. В крайна сметка става въпрос за едно крико-подобно приспособление, вярно, на батерии, ама не е, да кажеш, космическа совалка. Оказва се обаче, че подобно устройство, като това например - http://paragongr.com/product_info.php?cPath=41&products_id=119, се предлага на цена от 9950 лв.!!! Няма грешка - http://beauty.market.dir.bg/product.php?pid=100000&mid=3073. Бегъл поглед в обявите за автомобили показва, че на такава цена можем да станем горди собственици на, забележете, джип Lexus, производство 2001 г.! http://nfs.mobile.bg/pcgi/mobile.cgi?topmenu=2&act=4&adv=21261954091008564&f1=details. На фона на екстри като „навигация с монитор тъч скриин, автоматик, климатроник, борд компютър, автопилот, черен кожен салон, ел. седалки с нагреватели, ел. стъклен шибидах, стерео CD, фабрични тъмни стъкла, автоматични фарове, аларма, ел. пакет, ABS, лети джанти 18', вси4ки консумативи са сменени, напълно обслужен”, ще преглътнем някак си факта, че е с десен волан.
Не можем да преглътнем обаче цинизма от разбирането, че най-добре се печели от човешкото нещастие и страдание. Към 2010 година, в страна-член на Европейския съюз, каквото и да значи това. Дори Ал Капоне, прозрял, че най-добре се печели от човешките слабости, носещи наслада – в онези времена хазарт, алкохол и проституция, изглежда е проявявал по-хуманно отношение. Още по-непонятно е защо в период, в който сума ти машиностроителни предприятия намаляват производството или хлопват кепенците, не може в България да се произвеждат такива приспособления на нормални, пазарни цени – в интерес и на бизнеса, и на хората с увреждания. Защото себестойността на подобно устройство едва ли е повече от 500 лв. Сложете още толкова за маркетинг, лицензи, данъци и пр., пак се получава цена, 10 пъти по-ниска от тази, на която се предлагат. Тогава?! Нямам обяснение. Просто на никой не му пука. Пука им само когато има някакъв обект за откриване и можем да се видим „по телевизора” и „у вестника”. ПР му е майката – усмихнати, щастливи, здрави и благодарни хора. А не измъчени, изнервени, депресирани, вечно искащи и вечно недоволни инвалиди! Такива да си стоят вкъщи и да гледат телевизия: красиви репортажи за усмихнати, щастливи, здрави и благодарни хора...

9 коментара:

  1. Браво за тази тема!Някой може би ще каже, че няма какво да се обсъжда,че ХУ са просто такива, но НЕ.Няма живо същество, което да е защитено и никой не знае кога ще му се случи/да не дава Господ!/. В нашата страна хората с увреждане са дамгосани от време оно. Те за нас са едва ли не прокажени, страх ни е дори да ги погледнем в очите. А те са си хора. Хора, които имат душа, сърце, могат и обичат, имат семейства, деца. Какво не им е наред, не мога да разбера, че ги слагаме в ъгъла винаги.Имам честта,да познавам стотици такива хора и знаете ли...Вместо да се депресирам/както повечето хора си мислят, че ще стане/, аз се зареждам!От тях никога не съм чула "Ох, боли ме главата, ох порязах се и е ужасно, ох кръста ме боли" Тогава си казвам "Господи, а ние "богопомазаните",само да ни кацне комар и почваме да мрънкаме" Така.Та както ние имаме нужда от колело, автомобил, вана, така и те имат нужда от инв.количка, стол за баня и средства с които да си ги купят. Ама не. Защото нашата Държава им дава по 9.75 лв. за интеграция..демек - това е месечната сума за транспорт.Да си правят сметка къде ще ходят.И като гледам този механизъм направо ми се струва, че съм на друга планета. Защото в цивилизованите страни този механизъм си е напълно нормално съоражение,а тук го имаме като НЛО.Ето факта, че го коментираме, доказва колко е невъзможен за нас българите.И ще дам един жалък пример защо. Дори и да бъде достъпен ще се намери някоя изтрещяла реститутка в блока, която ще каже, че и пречи да слиза по стълбите. Даааа.Защото и такъв случай имаше. Хората от блока събрали пари, купили лифт за момиченцето на инв.количка, което не било излизало от ГОДИНИ, а тя нашата и пречел!И това стана достояние на цяла България! Всички телевизий се юрнаха да снимат сензацията предизвикала бабичката,забравяйки момичето, което просто иска да бъде сред нас!И още. Всички знаем с колко милиона е ощетена държавата, заради фирмите доставчици на медицински изделия/демек инв.колички, патерици и т.тн/. Защото...тези които поискаха да станат инвалиди,изведнъж станаха и глухи и с нужда за ортопедични обувки, а и с декубитални рани. Шокиращо е! Защото тези антидекубиталния дюшек го ползват на плажа да се пържат, обувките отиват да си ги вземат без пари от Sholl!!! Не искам да си помисля, ако стане достъпен този механизъм за какво ще го използват, сигурно за ски лифт, да се качват на Витоша.И пак хората, които действително имат нужда от него, ще гледат света през прозореца, ще умират разядени от рани, от липса на пари за да ядат или просто защото някой ще им обърка диагнозата.
    П.С.Пише ми се, много ми се пише, ни ми се и плаче :(

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен2 юли 2010 г., 13:08

    темата е тъжна, но статията е силна.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз самата съм човек с увреждане от 3 години насам живея самостоятелно в Бургас цената за тази ми дързост е, че рискувам живота си всеки ден, придвижвам се като камикадзе.Работя за страхотни хора, те ми купиха инвалидна количка чиято стойност е 5 200 лв (няма платинено покритие, обикновенна количка която е олекотена :), ремонта няма да споменавам колко струва, защото ще вдигна кръвно :). условията са повече от неподходящи за човек с увреждане трябва да си много луд за да поемеш този риск. сега след 3 години аз не бих живяла по друг начин, защото свободата е най-ценното нещо за мен, но като се обърна назад и си спомня как съм се придвижвала е истинско чудо, че съм оцеляла до сега, защото аз се движех в платната с автомобилите. и сега го правя, но по-внимателно нямам друг избор :). и поредната гавра на правителството е, че искат да ни отрежат от жалките пенсии часта която ни се полага от придобитият трудов стаж....безумията продължават ли продължават. това е геноцид...ако "държавата" не ни желае по-хубаво когато човек се "инвалидизира" да ми пращат палач и да го ликвидират по-хоманно ще постъпят, отколкото да ни причиняват това. и аз съм късметлийка, защото работя и водя активен живот, но знам какво е да стойш 5 години затворен между 4 стени. ужасът е неописуем...

    ОтговорИзтриване
  4. Greta, shtom jivee6 v Burgas mojesh da se svurjesh s moite kolegi i da potdurjate kontakti. Nie iniciirame razli4ni subitiq, kasae6ti horata s uvrejdaniq i rabotim za tqhnoto integrinane.Eto ti koordinati: http://pcrp.1gb.bg/proekti.html
    P.S. Izvinqvam se za latinicata, no kompa mi se bugna.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен7 юли 2010 г., 1:58

    Една страна ще разбереш колко е икономически развита от това дали има направени рампи и скосени тротоари, за да се улеснява придвижването на инвалидите.

    Не ти трябват цифри и статистики- погледни тротоарите и ще разбереш!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен7 юли 2010 г., 2:40

    Скоро имаше и репортаж за асансьотите на гарата. Трябвали 10000 лева и нямало и затова хората с увреждания качвали по 64 стъпала. Господи прости им.

    ОтговорИзтриване
  7. За съжаление след толкова години приказки по тази тема, все още е много актуална.
    Напълно подкрепям изказването с уточнението, че хората със специални потребности не са болни, това е състояние на различие, което трябва да бъде прието и да се направи възможното те да се включат в общостта. Тези неща за обект на нашата социална политика в последните 20 години и въпреки това не е направено много. Все пак вече има значително подобрение на предлаганите социални и образователни услуги, поне за тези деца.

    ОтговорИзтриване
  8. Зя съжаление Софийският университет, считащ се за №1, въобще не е пригоден за ползване с инвалидни колички. Всъщност има едно-две устроства, колкото за прах в очите, но реално програмите включват зали, които са на недостъпни места - има стъпала до асаньорите, има занятия в "гълъбарника" (таванския етаж), до който се стига само по стръмно стълбище.

    ОтговорИзтриване
  9. Това е тъжната истина! Не вярвам тази държава да се оправи някога.Положението е все по-непоносимо,ножа опира до кокъла във всяко отношение,и накрая народа ще грабне сопите,но дали няма да е късно?Дали ще е останал някакъв народ?
    А то и сега май няма народ!Тази пасмина от самовлюбени егоисти и тунеядци,където всеки дърпа чергата към себе си и само за себе си мисли,и не се интересува от проблемите на другия,и само ТОЙ е важен,а другите кучета ги яли,и гледа как да изтарикатее за да мине по-леко и да се облагодетелства за сметка на другия,и........т.н. Това не е народ!!! Когато народа се осъзнае като народ,чак тогава евентуално може нещо да се случи! Не по-рано! А когато се гневим на управниците и им сърбаме попарата,съзнаваме ли,че и те са от нас?Не са Марсиянци нали? Каквито сме ние,такива са и те!
    Дано по-скоро се осъзнаем,да грабнем сопите,и да оправим нещата! Ама кой знае......? Аз лично не вярвам!

    ОтговорИзтриване