събота, 24 април 2010 г.

Гладни идеалисти или „сити” непукисти?


от Николай Паунов

Повод за тези разсъждания е едно хубаво есе на Любо Дилов за арменския геноцид http://www.facebook.com/?ref=logo#!/note.php?note_id=10150152616230461&id=199109459553&ref=mf. И понеже всяка година се надигат „скрити вопли на печален странник” по тази тема, които естествено остават без последствие, нека да си кажем ясно някои неща. Спорът за арменския геноцид отдавна не е исторически, а политически (то ние и за турското робство по нашите земи имаме спорове дали не е било някаква оригинална форма на етническо многообразие, а какво остава за съпричастност към трагедията на други народи). И ако все пак за българската историческа наука има някакви съмнения по въпроса, а и потребност от запълване на празнините, има достатъчно механизми за неговото доизясняване – извори, източници, изследвания и изследователи. Да направят и една международна конференция в София, с участието на чуждестранни учени, както и на арменски и турски историци. И това няма да е малък знак. Обаче надали е нужно. Историята не е толкова далечна – за век време нито родовата памет, нито историческите източници могат толкова да избледнеят.

Така че на ход са политиците. Ако им стиска. „Атака” 7 пъти била предлагала проекти за декларации или решения в предишния парламент. Не били приети. Ами много ясно – от тях каквото и да дойде като предложение по темата, не седем, ами 70 пъти по 7 да се направи, няма как да бъде прието. В сегашния парламент обаче „Атака” са от мнозинството. Декларация може да бъде приета без проблем. Обаче нещо не я предлагат. Излиза, че е лесно да си ербап само в опозиция.

Историята често прощава грешките на смелите, но рядко мухльовщината на нерешителните. Затова, вместо да си избърсват ръцете с ДПС, което, къде с основание, къде не, е станало основен пешкир за елементарен политически популизъм, нашите депутати да заемат ясна позиция. Да кажат – истината за Арменския геноцид е такава и такава. Не ни стиска да го признаем, защото, подобно на СССР спрямо Катин, Турция е съмнително болезнено реагираща по тази тема. Последствията спрямо страната ни ще бъдат влошаване на политическите и (най-вече) икономическите отношения, което според прогнозите ще доведе до загуби за икономиката от еди-колко си милиона. Криза е и не ни е приоритет историческата истина в този момент, приоритет ни е реалната икономика. Честната позиция, макар и нелицеприятна, изисква повече усилие, но притежава и повече достойнства. Иначе продължаващото гузно мълчание и ослушване може да донесе единствено презрение. От всички страни.

6 коментара:

  1. Голяма тема отваряш. Не е лесно да се заеме категорична позиция по този въпрос. Ако признаем арменския геноцид, тогава каква трябва да е позицията ни за българския? Нима българите в Тракия и Македония не са били подложени на системно избиване?! Да не споменаваме Батак и всички зверства при потушаването на Априлското въстание. Струва ми се, че да признаваш посегателствата над чужд народ, но да отричаш собствените си е национален мазохизъм. Всъщност Турция не случайно е толкова чувствителна по темата „арменски геноцид”, защото ако тя бъде затворена ще последват „сръбски геноцид”, „гръцки геноцид”, „румънски геноцид” и т.н.

    А поемането по другия път – да признаем арменския геноцид и да търсим признание за българския би ни тласнало в крайност, която няма да ни донесе нищо добро. България има интерес от добри съседски отношения с Турция. Но не трябва да се отказваме да търсим компенсации за имотите на тракийските българи и да пазим спомена за миналото ни, но това не трябва да заплашва бъдещето ни.

    Иначе съм съгласен – България трябва да има национална позиция. Но тази позиция изисква приемственост и дългогодишно отстояване. Или с други думи – приемственост в българската политика. Нещо, на което нашите управници са доказали, че не са способни…

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. mladjo88 kaza:

    Категорично трябва да се признае българският геноцид,както и арменския.Дори може да се признае и гръцки геноцид-защото са изклани десетки хиляди гърци в началото на 20 век от турците.Za кланетатат в Bатак,Pерущица,Стара Загора,Панагюрище,Одринско,Серско,Костурско,Битолско...материали в архивите има да се заринеш!
    Разбира се,че трябва да се постави и реши въпросът с ограбените български имоти на бежанците.
    И Турция не бива да бъде допускана в ЕС-каквато е и позицията на Германия,Франция,Великобритания.

    ОтговорИзтриване
  4. Не очаквайте от Сидеров да покаже истинска позиция по арменския въпрос, както и по който и да било друг въпрос. Той се вълнува от друго и към друго се стреми. Видяхте ли го снощи във Враца? Пред паметника на Христо Ботев атакаджиите викаха "Сидеров-президент". На няколко пъти Сидеров се опитва да измести президента от микрофона, за да произнесе някаква реч. Успяваше само да стигне до "Братя българи" и му отнемаха думата. Този човек не е никакъв националист а си е направо жаден за власт кариерист. По сложни и опасни въпроси, какъвто е арменското клане, хора като Сидеров никога няма да се изкажат.

    ОтговорИзтриване
  5. Проблемът е, че сериозните хора не се изказват по сериозните въпроси...

    ОтговорИзтриване
  6. Издирвайки корените на фамилията си /бежанци сме някъде от днешно Комотини/ попаднах на един автор, предполагам известен и на вас - Любомир Милетич. Той започва една от книгите си така: Неизчислими сѫ загубитѣ, които българскиятъ народъ прѣтърпѣ отъ злополучната междусъюзнишка война прѣзъ 1913 год. Като оставимъ на страна грамаднитѣ жертви, които даде Царство България, особено грозно пострадаха българитѣ въ Македония и Тракия, за освобождението на които се прѣдприе войната на 1912 год. Македония, и до освободителната война поприще на непрѣкѫснати въстанически борби, бѣше, речи, полуразорена; събитията прѣзъ 1913 година довършиха съсипията на македонското българско население, което, слѣдъ като изпита всичкитѣ ужаси на двѣ ожесточени войни, най-сетнѣ попадна подъ тежкото двойно иго на най-върлитѣ гонители на българщината. Ала не бѣ по-малко страшно и разорението, което тогава сполетѣ българския народъ въ Тракия. То дойде внезапно съ голѣма сила и като мълния отъ коренъ помете всичко, що засегна. Еднородцитѣ ни въ Тракия бѣха достигнали до завидно имотно състояние поради плодородието на страната и поради по-добритѣ условия за спокоенъ поминъкъ, и тъкмо когато ги бѣ озарила свободата, тѣ изведнѫждъ се видѣха оставени безъ защита, варварски нападнати, немилостиво избивани, безчестени, доведени до пълна нищета, и най-сетнѣ повечето отъ тѣхъ изгонени и отъ домашнитѣ си огнища! Всичко туй се извърши бърже като на сънъ въ началото на втората половина на злощастната 1913 година. Като се взематъ прѣдъ видъ сравнителната малочисленость на тракийското българско население и голѣмината на постигналитѣ го нещастия, може да се каже, че т р а к и й с к и я т ъ б ъ л г а р с к и п о г р о м ъ н ѣ м а с е б ѣ р а в е н ъ в ъ н о в а т а н и м ѫ ч е н и ч е с к а и с т о р и я. Четейки това, незнам за арменски, но български геноцид със сигурност е имало. И мисля си аз, до кога ще бъдем толкова толерантни към "прескъпите" ни съседи, които в някои публикации намекват, че е имало и туски геноцит, който пък ние трябва да признаем.А направим ли го, въпроса с бежанците ще завие в друга посока.И вече незнам от толкова приказки, от толкова обещания и какво ли не, дали ще има край. Защото това не може да се прави еднолично, а трябва цял един народ. Народ, който държи на историята си и който устоява интересите си. Ама ние този народ ли сме...незнам.

    ОтговорИзтриване