вторник, 23 март 2010 г.

ОТ ЗЕМЯТА НА КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ ДО СТРАНАТА НА ПИЦА ВИКТОРИЯ


Гостува: Петър Харалампиев - Бате Харо

Предварително да се извиним на аудиторията - аз пишем умишлено на шопско-софийски жаргон, оти ми писна...Па и искам да съм по-различен, по-земен, по-простоват и ич ми не дреме, па ми и не пука - оти съм си чадо на Шоплука и ми викат Бате Харо, па тука си пишем като Критикаро.

Провокиран от фрапантните (на моменти) разлики в отношението, битието и поведението на людете ,които живеят и работят в Лондон и София реших малко да по критикарствам с шопски неделикатен размисъл: "Е па оти така бре?!" Нека се не приема буквално, че пишем за пица Виктория – идеята ми е по-обща и касае един манталитет, нагласа и андрешковщина на мнозина синковци на милата ни родина,която ни дърпа у Ориента, а не ни води у Континета...

Та така - на скорошната ми визита у земята на кралица Виктория - мъгливият, горд Албион, се сблъсках директно с полу-шока на мешавицата разнокултурна, но и долових чудесно завета на аристократите британски - пазейки традиции гигантски. Та у земята на кралица Виктория - независимо дали си блед английски лорд или млад кандидат ръгбист, дали си хитър индонезийски търговец или загорел латински мачо, или карибски вуду магесник, винаги на устата ти има усмивка и дори прекалено често излиза "Плийз, Екскюз ми, Тенкю, Уелкам сър"- ама не както наш бай Ганю тълкува тенкю у вица (че му е тънко парчето диня).

Що става у страната на пица Виктория (кой ли "Знайко"именува тъй уж луксозен ресторант) обаче?! Я има усмивка, я не. А па кога ти се усмихне, се едно ти се хили ехидно у сурата, или е със смръзнала се разкривена "усмивка"...Та по нашите географски ширини не на сервитьора, а на клиента се налага постоянно да се моли, подвикнува и да вика "моля, извинете, благодарим..." та дано белким се усети и го навести свъсеният персонал - та да му донесе порциона! Като казах порцион, па се сетих - леле к'ви големи, препълнени, вкусни и красиви манджи ти носат дори у пъбовете у страната на кралица Виктория. Порционът у по-елитните ресторанти е още по-умопомрачаващ и за лакомници - направо угояващ. Сандвичи, дюнери, квото се сетиш- все в големи, красиви, подредени, апетитни порциони... То има и у некои нашенски кръчми такива баш убави манджи, но на повечето места, еле па у по-елитните, масово се забелезва сваляне на грамажа, но за сметка на тва - качване на цента - хитро! Е па нали сме у криза, че речете - е баш така си е. Ама си мислим, ако малко понамалат цената и дигнат порциона - дали па нема ненаситния и ненаял се извечно българин по-честичко да подпивнува и похапва та и повечко парички да оставя и бакшиш да дава?!

Лично аз търсим отдавна и много редко попадам на такива заведения у земята на пица Виктория. Ама па като ги намерим - все по-често се заседявам и по-големи обороти правим, че и дружина сбирам с мене, веселба да има и харно да ни бъде. Нейсе, нали все пак тука имаме ракийка, а у Албиона бренди и уиски къркат. Ама жално ми става напоследък - цената на ракийката ни достигна европейските, ама качеството спадна толко много, че вече не знам каква ракия да си поръчам,заради прекалените есенции-чудо. Обаче у земята кралска много скъпо бе, ама много. После си викам - е па как нема да е скъпо, като само у Лондон се изсипват годишно над 40 милиона туристи и харчат яко, като за последно. Все пак столица на британската империя - земята на кралица Виктория е това... За жалост ние живееме все още в земята на пица Виктория - улиците ни имат толко много дупки, гаче война сме скоро водили, пътните табелки могат да те закарат на съвсем друго место от това, към което си се запътил. Остава ми обаче успокоението, че в нашата София все пак има много стари, културни забележителности, откриват се все нови и нови. Витоша е наблизо, паркове имаме - сиреч има потенциал за много по-силно и активно развитие на природен, културен, шопинг туризъм... Ама тебва да спреме да хитруваме на дребно, да се примиряваме и да се оправдаваме. На всеки всичко му е криво и от всичко разбира - да ама не (както казваше един побелял чичко от екрана преди време). Има една народна поговорка: "Кой каквото си направи, нема кой друг да му го направи". Е те за тва мислим, да се стегнем и да си правим по-хубав живота, па кой както иска така да си го прави.

Айде със здраве, че много се разприказвах, та ми пресъхна небцето - време е да продължим с търсенето на мезето. До скорошни срещи, малко смешни и леко горещи с писанията на Бате Харо-Критикаро!

4 коментара:

  1. Хе,доста интересно написано.
    Тоя Бате Харо вярно май,че не му пука,но добре ги казва нещата:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Арна статия, Бате Харо,
    и много истини си рекъл ;-))

    ОтговорИзтриване
  3. Aleksandrov kaza ...

    Taka e,no ostanahme malko optimistite,za jalost

    ОтговорИзтриване
  4. Камен каза:

    Много интересно,за жалост авторът е прав...

    ОтговорИзтриване