петък, 12 март 2010 г.

ВИЗИЯ ЗА ЕВРОВИЗИЯ


Николай Паунов

Заразно явление е огорчението от загубата на избори. Парламентарни, общински, президентски... че и певчески. Не сме свикнали по нашите географски ширини да приемаме пораженията в живота за справедливи, пък и често пъти съвсем основателно. Не помня да са се провели някакви избори, в които спечелилият да не се позове на мъдростта на избирателите, а загубилият – да не заклейми чудовищните манипулации и фалшификации от страна на победителя. И като се започне от изборите, премине се през всякакъв род конкурси и търгове и се стигне до резултатите от нарочените за дербита пародии по футболните ни терени. Какво да разтуши вгорчените от суровата ни политико-икономическа действителност помисли, ако не българската култура – крепителка на духовността, какво да обедини изнурените от кризата наши сънародници, ако не сладостта на българската песен, която през вековете се е пяла и на нивата, и на седянката, и при венчавка, и при разлъка...

Е, да, днес и времената, и песните са други – за седенките се знае, че са нещо, което се случва при среща на министри със синдикатите, а за нивата никой не иска и да знае. „Народна” е песента, която е по-атрактивна за гледане, отколкото за слушане, има най-якия клип, знае се от всеки тийнеджър, в състояние е да вдигне и заспалите на служебен банкет и ти дава възможност да стъпиш в салатата и да ритнеш ракията, докато танцуваш под нейните ритми. Народните певици обикновено са гаджета на футболисти, боксьори, борци и други изящни ценители на народното творчество.

Но да оставим този романтичен вопъл към миналото и да се фокусираме върху днешната реалност. Защото пред нас стои задачата да покорим Европа! Не със силата на меча, както са правели предците ни, не и с красотата на писмената и словото, които са ни завещали славянските светители (тази тема даже да не я и подхващаме!), а с Българската песен на Евровизия. Песента, която всяка година ни представя пред Европа и се състезава с избора на останалите народи. Сериозна работа. Но кой знае защо, с едно изключение, пред последните години тя винаги се оказва... голям майтап.

Началото винаги бе обнадеждаващо. Демократичен избор, честна конкуренция между участниците, решаващ народен глас, определящ победителя, доволни от активността мобилни оператори... Какво разруши тази идилия? Защо изборът на Българската песен за Евровизия се превърна в люта битка с множество удари под кръста, пред която и втори тур на кметски избори в малка община изглежда като приятелска среща по кърлинг? Защо загубилите люто кълняха и обвиняваха победителите във всички тежки грехове – фалшифициране на резултатите, купуване на стотици сим-карти, от които гласуват 20-на души, нарушаване на регламента с явяване със стара песен, че едни са продуцирани от БНТ, а другите сами се борят, в плагиатстване на песента-победител (от позабравен световен изпълнител, но ако се позаслушате внимателно – и от една наша стара), във фалшиво пеене, ужасна хореография и пр... Е, все пак трябва да търсим и положителното – при толкова подливане на вода всяка година, по изключение песента „Вода” не само не отпадна безславно на полуфиналите, но и аха да победи, ако патриотизмът на народите не беше надделял над естетиката.

Разбира се, независимо от резултата, недоволни участници в европейския (полу)финал от българска страна никога не е имало. А и как да има, когато най-често скромното ти представяне на (полу)финала е предхождано от нескромно триумфално шествие из европейските столици (неясно точно за чия сметка) за популяризиране на песента пред нашите сънародници зад граница и пред европейските ценители. Такава възможност кой ти дава и кой би я изпуснал! Но пък как да очакваме Европа да се обедини около Българската песен за Евровизия, ако самите ние първи се опитваме да й отрежем езика? Как да предотвратим скандала? Вероятно подобни въпроси са се въртели в главите на продуцентите от БНТ, докато с кисела усмивка са обяснавали защо „и тази година така се получи?”. Мислили, мислили, пък го измислили. Понеже с певци явно на глава не може да се излезе - все ще има недоволни, дайте да бъде определен един изпълнител, да му се напишат 5 песни, пък нека народът избира.

И наистина, моделът сработи. На финала на Българската песен за Евровизия нямаше нито един недоволен изпълнител от финалистите. И Миро, и Миро, и Миро, и Миро,и Миро приеха и победата, и загубата с достойнство. Но уви, пълно щастие няма. Сега пък текстописците и композиторите останаха разочаровани – песните не са били представяни равнопоставено – едни са въртяни по 100 пъти на ден, докато другите са прозвучали само 2-3 пъти, с труда им грозно са се подиграли, повече да не ги търсят и пр. А сега де! Пак ще се нуждае от умуване в музикалните редакции на БНТ за догодина. И понеже са заети хора, ето едно предложение наготово – следващия път да бъде определен не просто само един изпълнител, а и само един екип от композитори, текстописци и аранжори, който да напише 5 песни, от които хората да избират. Гарантирам, че на финала този път недоволни няма да има (не съм сигурен обаче дали публика ще има, но това е второстепенен въпрос). Всъщност този модел си струва да се обмисли дали да не бъде приложен и в политиката. Понеже не върви да се отменят изборите изцяло, поне на първо време, може една партия да се явява с няколко предизборни програми, пък хората да избират между тях. От това по-голяма демократичност и приемственост здраве му кажи!

Но да се върнем пак на Българската песен за Евровизия, за политиката има кой да мисли. От съществено значение е как песента да обедини нацията за европейския финал на конкурса. Видяло се е, че с реклама и увещания не става и не става. Тогава? Ами и тука има решение – нека всяка година Българската песен-победител за Евровизия да бъде обявявана за национален химн. До следващата година. Така хем химнът непрекъснато ще се обновява, в синхрон със съвременните музикални тенденции, хем при всяка официална проява песента ще звучи пред изправените на крака наши сънародници. Предстоят квалификации за европейското по футбол – кога ще се случи на български изпълнител (ако не е Азис) да му станат на крака 40 000 души?! А за критици и злословници просто забравете – член 108 от Наказателния кодекс строго пази химна от посегателства – с глоба от 3 000 лева или затваряне на устата за 2 години. Решителни действия са нужни, решителни, ама като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша (освен МВР).

4 коментара:

  1. Аз пък все си мислех, че е конкурс за хубави песни, на които да се радваме и да стискаме палци. А то драгомир.драганов@драгомие.бг, Спиро и пак смях в залата.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, Ники - ПЪЛНА ПАРОДИЯ! Явно и в конкурса за "Евровизия" някой е напипал потенциал за крадене и източване на пари (от Министерство на културата например), щом едно честно състезание между творци и артисти може да бъде опорочено до такава степен. Аз затова не го гледам от 2 години насам. Тогава спечелиха Lordi и изпитах удовлетворение от доминацията на рока и шоуто над останалите стилове. Тук в БГ е пълна трагедия, въпреки че има светлина в тунела - Sonisphere, Kaliakra Rock Fest...

    Аз бих добавил още една идея към твоите - даже се чудя как не са се сетили още! Да включат в следващия конкурс 10-те най-актуални чалга проститутки - изроди. На тях песните им се пишат от едни и същи и няма да се карат помежду си, защото и благодетелите и сутеньорите им са еднакви.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, Вардев и Паунов!
    Вардев, прочетох в Арсовия блог, че сте ме послушал и сте създал този блог. Много се радвам, че съм дал съвет за създаването на нещо полезно. Искрено се надявам, че ще съумеете да излезете от рамките на коленопартийното писане, което напоследък с неудоволствие виждам при Арсов. Ако сте забелязал никак не съм активен там напоследък.
    Поздравявам ви, желая ви успех!
    Големият брат

    ОтговорИзтриване