Как можете да си останете „вечен студент“

от Николай Паунов

Най-лесният начин, разбира се, е винаги след като завършите някакво висше образование, да кандидатствате за следващо. Понякога, обаче, нещата са извън вашата воля. Представете си ситуация, в която следвате право в Софийския университет и сте вече на финала. Остава ви един единствен държавен изпит, по наказателноправни науки. Или който и да е друг. Държавните изпити в юридическият факултет, да поясня, се състоят от две части: писмен казус с въпроси, който е елиминационен, т.е. оценката се формира с „да“ или „не“ и е предпоставка да бъдете допуснати до устен изпит пред комисия. Проста работа.

Явявате се, значи, решавате казуса и чакате резултата. Мислите си, че сте справили, обаче не ви допускат. Лошо, но какво да се прави – сядате и четете по-усилено за следващия държавен, който е след няколко месеца. Явявате се, пишете и вече сте спокойни, че този път няма да има изненади. Обаче – изненада! Пак сте под чертата. Това означава още една загубена година. Отивате при Декана да подадете контестация. Искате преразглеждане. Но…, няма такава процедура! Настоявате поне да получите копие от писмената си работа, за да можете да се консултирате с преподавателите си в приемното им време и в бъдеще да отстраните пропуските в познанията си. Но…, няма такава процедура!

Все пак, след дълги препирни, Декана осъзнава, че няма никаква логика да ви се отказва копие от работата ви, както и че не е нужно основание, за да ви се предостави копието, такова би било необходимо, за да ви бъде отказано това. Взимате си писмената работа и отивате при хабилитиран преподавател от катедрата по Наказателно право с молба да я прочете и да ви консултира. Той я прочита и ви консултира, че работата е категорично „повече от годна“, за да бъдете допуснат до устен изпит и че е „много над средното ниво на допуснатите“. Както и че няма обяснение защо не е била допусната. Както вече споменах, процедура за обжалване и преразглеждане няма…

Налагат се няколко прости извода в цялата ситуация:

Можете да се явявате 10 пъти на писмен държавен изпит, да покривате необходимото ниво и да не бъдете допуснат до устен. Процедура за контрол над проверяващите няма.
Можете да подавате контестация за преразглеждане колкото си искате. Процедура за преразглеждане няма.

Дори един подсъдим има редица законово гарантирани процесуални права по време на наказателния процес и две редовни инстанции за проверка на постановената присъда – въззивна и касационна, както и една извънредна за възобновяване на наказателни дела при установяване на нови обстоятелства. Способи за контрол са предвидени за административните актове. Един студент няма обаче никакви права. А с какво е по-различно от присъдата неправомерното ви лишаване от конституционното право да работите - по професията, която ще придобиете?

Така стигаме до ситуация, в която неправдата е узаконена именно във факултета, където се преподава правото. А сривът на справедливостта в общуването със студенти, които утре ще бъдат онези, които ще правораздават и ще решават човешки съдби, крие рискове от много опасни обществени ерозии. Все едно студентите по медицина да излизат с увереността, че можеш спокойно да оставиш пациента да си умре - нали рано или късно всички ще умрем. Не че това не се случва пред очите ни, но не е зле да си дадем сметка за някои от причинните, а не само да се окайваме за последствията. Нещата могат да бъдат променени. Каузата е проста – справедливост.

С този прекрасен текст на Чудомир ви желаем светло посрещане на Рождество Христово и здрава и успешна Нова година!

КОЛЕДАРИ - Чудомир

Мръкнало-немръкнало, вечерта срещу Коледа ние, малките коледарчета, хапнем надве-натри, пристегнем цървулките, метнем през рамо торбичките, грабнем сопите – и хайде на мегдана. Платнените кесийки, с връв навързани и закичени на шията, дрeмят празни по голо в пазвите. Писнат свирки, разлаят се кучета и оттук, оттам заприиждат другарчета. След няколко минути сме готови за път и малката дружина поема из дебелия сняг. Главите ни завити в качулки или парчета пояс, а големите ни сопи завършват на края с “джумаци” като юмрук. Да му мислят кучетата из козарската махала!

Най-напред решаваме да идем у дома, защото знаем, че... кучето е вързано и че кравай и мръвка от свинята ще има, па и едно петаче. А може и десет пари – нищо не се знае. Пристигаме при пътната врата, мушкам сопата под нея, надигам и резето изчатква, отскача нагоре и тя се отваря. Аз, разбира се, зная много добре, че като дръпна връвчицата, що виси по средатат на вратата, тя ще се отвори, но тъй е по-коледарски някак. Влизаме в двора, кучето скача като лудо до хамбара, но ние знаем, че е вързано, и храбро вървим напред. Изкачваме стълбата, заставаме пред вратата и почваме:

"Тебе пеем, дядо Христо,

тебе пеем, Бога славим!"

Почваме изведнъж и без паузи, без дъх да поемем, изкарваме цялата песен наведнъж и млъкваме пак изведнъж.

- Мари, тези са нашите коледари – обажда се мама, - по гласовете ги познах. Елате, елате, майка, елате вътре да се стоплите и да ни попеете още!

Влизаме. Около големия огън са се наредили тати, мама, сестрите и баба. Баща ми е в “къта”, облегнат на шарената възглавница. Една зелена паница вино му е до коляното. Сестрите са отлявата страна, а баба е до главните. Къщата сякаш не е нашата. Големият “бъдник” лежи в огнището като искрящ змей и кара калайдисаните сахани на полицата да святкат. Голямата бъклица виси на водника и чака големите коледари, а кървавицата на огъня къкри ли, къкри.

- Ха, попейте и на какини си, де! – подканя мама. – На баща си пяхте, попейте и на тях!

Само се споглеждаме и веднага като автомати почваме:

"Израсла е яблъчица,

ябълчица ле, юбавчица,

на пътища, на друмища,

ябълчице ле, юбавчице..."
- Тази е за едната сестра, а за другата няма ли да попеете?
Изпяваме и за нея една, от нас да замине! През това време мръвката е вече влязла в някоя торба, краваят е нанизан на пръта, а петачетата не са едно или две, а пет: на всекиго по едно...
След този неочакван успех, окуражени, ние изхвърчаме из къщи, и то не по същия път, а от другата страна – откъм реката, където е с плет заградено. Мятаме се урболишката през плета на качурки, та чак в реката. Изтръскваме се от снега, хванем здраво сопите и хайде у Ивана Станчов. Преди да влезем още, питаме се каква песен ще се пее и понеже у тях има ерген, а дворът им е малък, още от пътната врата почваме:

Снощи Рабрьо сърдит дойде,

и конят му кален, мокър...

През това време големите коледари, разделени на два “кола” в Долната махала до Савкови избират “кумове”, та да се е е вдигнала такава гюрюлтия, че кучетата не знаят по нас ли да лаят или по тях. Тук ни заключили вратата, та се промъкваме под портите като котки; там прескачаме зидове. Някъде лоши кучета ни сприщили – въртим дряновиците като вретенарки циганки. На друго място ни дали влашко петаче, на трето сушени круши вместо кравай. Така обикаляме до късно след полунощ, докато прегракнем. И все бързаме, бързаме да не ни настигнат големите коледари, че минат ли те, стопаните си лягат и колкото и да мякаме из дворищата, рядко вече ни отварят.

Като капнем от умора, разотиваме се, а получените подаръци складираме у “кума”. На другия ден отиваме у тях и делим полученото. Оттам – на халваджийницата. И следобед, когато писнат гайдите и ситно заситни на Попчето “кеменчето”, та се люшне онова ми ти голямо коледно хоро, ние, обути с нови топли навуща и цървулки, с платнените кесийки, обвесени на шиите ни, в които се мъдрят пет-шест петачета, засмукали червени шекерени петлета, се топим В ОНОВА БЛАЖЕНСТВО И ЧИСТА РАДОСТ, КОИТО В ТАКИВА ДНИ САМО ТАЗИ ВЪЗРАСТ МОЖЕ ДА ИЗПИТВА!

Посоката има значение

Николай Паунов

Отнемането на лиценза на „Лукойл“ предполага две основни линии на размисъл: Или държавата е решила да прилага Закона стриктно, независимо дали потърпевшите са спонсори на кампании, или съответните спонсори са решили, че вече няма да си плащат. Ние, като уповаващи се на демокрацията и правовия ред, ще повярваме в първата хипотеза. Пък ако щете ни наречете наивници. Оттук нататък по-важното, както обикновено в живота, са не причините, а последиците. Ако се стигне до криза с горивата, значи правителството е неспособно да се справи с елементарни кризисни ситуации, дори когато те са „провокирани“ от него и съответно предизвестени и елементарни за анализ и прогнозиране. Не ми се мисли при истинска криза или бедствие какво би се случило! Да пази Господ!

Ако пък криза с горивата не настъпи, а напротив – цените паднат (както прогнозира един министър), тогава вероятно сме изправени пред още по-сериозен проблем. Имаме монополист, който изкуствено е завишавал цените на горивото, а следователно и на всички останали стоки. И то в продължение на десетилетия. Така че, вместо да се ползваме от най-изгодни и конкурентни цени, като потребители, купуващи продукти на рафинерия в България, ние сме били дойна крава на българо-руската МГИМО-вска дружба (сефте!). Че даже и корпоративен данък не са плащали, защото (да ги ожалиш) са работили на загуба. От това по-голям удар върху разбирането за свободата пред частната инициатива и по-голямо ведро в мелницата на Атака и тем подобни – здраве му кажи!

Така че въпросът е не кой е по-ербап – ББ, Дянков, Танов или Вальо Петрола например, а докога ще се позволява законен грабеж на потребителите от страна на монополистите. Това е много по-съществено от игричките с трактори и всякаква друга селскостопанска техника, които освен да помпат нечии ПР на разменни начала, не дават реална проекция върху обществото. След скорошните изпълнения на един от мобилните оператори, който 5 години беше оставен като пълен монополист на пазара, след топлофикационните еквилибристики за изравняване на сметките по формули, които незнайно как винаги показват, че имаме да доплащаме, бензиновата сага може да е капката, която да подпали общественото недоволство. Защото, колкото и да е невероятно, и на овцете идва момент, в който им писва. Така че, не само размерът (на цените), но и посоката има значение.

Снимка: dobre.be

Нищо чак толкова извънредно

Николай Паунов

„Извънредната“ пресконференция на г-жа Меглена Кунева премина толкова тягостно, колкото и излъчването и` „на живо“ по Канал 3. Вероятно Армстронг и Олдридж са се виждали и чували много по-ясно от Луната, отколкото Кунева и Вълчев от залата за брифинги. Звук и картина се разминаваха, сякаш образите на интервюираните някак си се опитваха да избягат от думите си. Всъщност по едно време Даниел Вълчев наистина елегантно се опита да си тръгне от пресконференцията – има и интелекта, и опита, и интуицията да прецени кога не си е на мястото. Но Кунева също толкова елегантно го върна – и на нея опит не и` липсва.

Всъщност за какво бе целият проблем? Неуспешната регистрация на Инициативния комитет на кандидатът за президент г-жа Миглена Кунева и решението на ЦИК да определи начална дата за това, различна от регистрациите за местните избори. Като изключим Йонко Грозев от Хелзинския комитет, останалите двама участници в пресконференцията са достатъчно опитни политици, за да знаят, че начинът на формиране на ЦИК е (и винаги досега е бил) проекция на политическото статукво, т.е. управляващото мнозинство винаги държи козовете по отношение на администрирането на изборите. Така е било, така и ще бъде, поне докато не се създаде постоянна независима (доколкото е възможно) изборна администрация. ЦИК обаче е като страничен рефер във футболен мач – може да повлияе на играта, но не може да реши мача.

Далеч по-сериозен е въпросът с изборното законодателство, което винаги се адаптира спрямо удобството на управляващите (обикновено в последния момент) и е една от най-неустойчивите и променяни материи в регулирането на обществените отношения. Това разбира се, ерозира и самия избирателен процес – вместо да се развива и адаптира към динамиката на реалността, се играе на дребно с някакви си нашенски, селски тарикатлъци. Все едно един път отборите да са по 11 души, следващия по 7, един път да се играе за време, а другия – до определен резултат, топката ту да може да се връща на вратаря, ту не и пр. Обаче нещо да сте чули за гласуване по интернет? - „Много добра идея, но хайде да е по-нататък“. Така че да си говорим само празни приказки, особен смисъл няма.

Основният проблем, разбира се, не е дали г-жа Кунева ще има 10 дена повече или по-малко за събиране на подписи и финансиране за кампанията си. (Както остроумно вметна един колега – нека да изтегли кредит от BNP Pariba и след това ще го погасява – хем да не се бави с дейностите по кампанията, хем малко от малко да влезе в положението на хилядите български кредитополучатели.) Всъщност кредитирането на кампании е нормална практика в САЩ и други държави и няма нищо трагично в това, защото фондонабирането и там е задача с много неизвестни – например нужната сума може да бъде набрана от дарения, но чак ден-два преди изборите, когато няма време вече да бъде използвана. В този смисъл кредитирането на кампанията, с цел обезпечаване на дейностите по нея, не е нещо фатално или трагично.

Основният проблем не е дори дали всички кандидати ще бъдат равнопоставени в хода на кампанията, въпреки, че това е фундаментално по отношение на зачитането на демократичните принципи. Практиката обаче показва, че понякога дискриминирането на даден кандидат се обръща в негова полза и във вреда на онези, които прибягват до удари под кръста. Примери от близкото ни минало не липсват. Да речем, когато попречиш на някого да стане президент, той идва като премиер. И прочее.

Най-същественото, обаче, е дали всъщност избирателят разполага с реални алтернативи, в които да припознае своето представителство. Практиката да се гласува за Х не защото го намираме за подходящ, а само за да не е Y, който е по-зле и от него, води до това, че Х и Y са величини, които са много по-близки една до друга, отколкото до интересите на избралите ги. Това, струва ми се, ще бъде и основната задача на г-жа Кунева – да докаже, че се кандидатира не защото мандатът й на комисар приключи или защото трябва да имаме президент, който говори английски (самото заиграване с подобно "преимущество" показва на какво ниво е политическият дебат в България), а защото може да предложи за развитието на страната нещо, което останалите опоненти не са в състояние да направят. Аз досега сериозен аргумент в тази посока не съм чул. Така, както и не разбрах какво получиха потребителите по време на нейния комисарски мандат. Много се радвам, че е била комисар и европеец на годината, но това е все едно да се радвам например, че Бербатов е голмайстор на Висшата лига, ако съм го ангажирал да изготви нов градоустройствен план.

И крайно време е да поставим по-високи изисквания пред хората, които олицетворяват или представляват нацията, от това „да не ни е срам от тях“. Защото подобен критерий, малко или повече, си е срамен най-вече за самите нас.

Снимка: news.bg

Преходни филми

Милан Мартинов

Толкова е жалко да видиш собствената си мизерия отстрани. Всичките безумия на феномена наречен „Преход”: емиграцията, инфлацията, новобогаташите и стотиците провалени съдби. Това си мисля докато гледам последните два нови български филма - „Стъпки в пясъка” и “TILT”.

Филмите не са претенциозни – няма велика идея, ефекти, екшън или друг белег на холивудските продукции. И в същото време разказват нашата история. Историята, която започна преди 20 години и продължава да се развива и до днес. Толкова е правдоподобно, мило и родно, толкова познато. Това са си нашите истории. Може да не струват колкото холивудските ви продукции, но за нас са безценни. Смеем се на смешките – и те са си наши. Как ще ги разберете вие на Запад?! Какво знаете вие за презаписаните видеокасети, дублирани от най-уморения и монотонен глас, който сте чували?! Какво знаете за статуса, който лъха от БМВ 3-ка, с две врати?!

И българките филми за Прехода са като самия Преход – имат ясно начало, но краят е отворен. Всеки може сам да реши кога и как ще завърши историята. Но сценаристите са начертали такава реалност, в която „хепи ендът” изглежда неуместен. Колкото и да ти се иска да го има, подсъзнателно разбираш, че сивият цвят няма да бъде победен. Нашето „утре” е като нашето „вчера”. Артистите остаряват, героите се сменят, но чувството на обреченост е все там. Nice, а?!

Наистина, нашата действителност е доказателство, че нещата винаги могат да станат по-зле. Първо бяхме убедени, че по времето на комунизма всичко беше по-добре, после категорично заявихме, че преди финансовата криза си живеехме царски. Представям си след още 20 години – ще бъдем убедени, че Преходът е най-хубавото, което ни се е случвало, защото евентуално ще е свършил. Ще бъде в това минало, хубаво време. Голям феномен на нашата народопсихология – не обръщаме внимание на хубавите неща, докато не отминат и не ни застигнат по-големи тревоги. Тогава с умиление си спомняме за тях, убедени, че тогава (преди) сме били весели и безгрижни, а не черногледи и обречени каквито сме днес.

Отплеснах се. Темата бе за филмите за Прехода… или Преходът на филмите. Не съм сигурен. Важното е, че без да осъзнаваме и оценяваме българското кино се съвзема. Това е явен белег, че някак си и културата излиза от Преходния шок. Хубаво е като мутрите най-накрая изчезнат от ежедневието ни и се появят на екрана. Като експонат, който може само там да бъде съпреживян и видян. А иначе ние ще си останем черногледи и обречени. Хубавото е, че след двайсетина години ще можем да кажем – ей преди 20 години какви филми имаше. И животът беше по-добър, а сега…

Сега Преход. С главна буква, защото ни е важен и безкраен, като епоха!

СУХ РЕЖИМ ПО НАШЕНСКИ: Контрабанда на цигари

Автор - Руслан Коларов

Наскоро по HBO „пуснаха” поредния шедьовър на Мартин Скорсезе. TV сериалът “Boardwalk Empire” разказва накратко историята на престъпността в Америка след „Сухия режим”. Както винаги симпатичен Стийв Бушеми, гърмежи, корупция, Ал Капоне, Лъки Лучиано, Мейър Лански и т.н. Накратко, филмът, меко казано, си струва гледането.

Сюжетът започва с лекция на ковчежника (и сериозен престъпен бос) на Атлантик Сити пред притихналата аудитория на местното въздържателно (и очевадно феминистко) дружество. Вечерта на същия човек приключва с наздравица, която той вдига за „неграмотните копелета” от Конгреса, узаконили „Сухия режим”. Режимът, превърнал Ал Капоне, Лъки Лучиано, Мейър Лански и „другите” в емблема на престъпността в целия свят.

И понеже, бележката взе да прилича на анотация от съботното издание на седмичната TV програма, е време да споделя болката си. Нека всички пушачи сложим ръка на сърце и си признаем: „Такава контрабанда на цигари имаше само в началото на Деветдесетте”! На всяко кюше в държавата се продават цигари без бандерол. И ако кутия с бандерол струва 5 лв., безакцизната е 3 лв. Трябва да си луд, за да си купуваш от скъпите. Да си призная, лично аз си купувам с акциз. По-нататък ще стане ясно защо.

Какво е контрабандата на цигари? Първият дежурен отговор на специалистите по данъци и национална сигурност е, че става дума за над 1 милиард лева годишно. Сериозна сума на фона на държавния бюджет. Миналата година приходната му част беше 17 милиарда лв. и, както образно ни обясни Дянков, разходната част, още преди корекцията, беше като „постна пица”.

Съществени в случая са две неща. Първо, парите от контрабанда на цигари са реални. Второ, те не влизат в бюджета. По-важно е второто обстоятелство. Важно е, защото няма нужда да се създават излишни проблеми. Ако тия пари влязат в хазната, после е голямо главоболие да излязат и да изпълнят фактическото си предназначение. Няма нужда да осчетоводява нещо, което няма нужда да бъде осчетоводявано. Това обстоятелство произвежда ония нашенски аналози на Ал Капоне. Но има и трето, още по-важно обстоятелство – имаме ли в момента съответните аналози?!

Според Бойко Борисов и Цветан Цветанов такива хора няма! След акциите на Цецо престъпността и босовете й според Бойко и Цецо изчезнаха. Кой – в чужбина, кой – в ареста, кой – където може! Ние и сега сме си „технически” готови за „Шенген” (според Бойко)! А, ако границата се охранява „технически” ефективно, контрабанда не трябва да има! Но контрабандата си процъфтява. Следователно и парите от нея са тук. След като няма престъпни босове, къде отиват тези пари?

Най-често срещаният отговор на специалистите е: С тях се финансират избори и партии. Коя партия управлява в момента? След „изтеклите” СРС-та стана ясно, че ръководителите на ГЕРБ се намесват директно в работата на Ваньо Танов във връзка с друг вид акцизна стока. Защо да не се „месят” и за най-бързооборотната – цигарите? Разбира се, вероятно парите са най-важното в случая, но има и друго явление още по-важно за връзката между контрабандата на цигари и изборите.

За разлика от контрабандата на бяла техника и храни, контрабандата на цигари изисква по-специфична дистрибуция. Дистрибуция от „по-уличен тип”. И тъй като не е необходимо подобна дистрибуторска мрежа да се създава наново, контрабандата на цигари „усвоява” директно съществуващи мрежи. Вътрешните мрежи за разпространение на наркотици на дребно. Така, заедно с безотчетните пари, властта получава и тактическо предимство в изборите. Подобни мрежи предлагат като атрактивен бонус и „контрола” над определен тип гласоподаватели – цигани и групи от зависими българи.

След като „обезглавиха” престъпността, а вътрешното разпространение на контрабандни цигари и дрога, както и мрежите за осъществяването му, са по-големи от всякога, логиката е очевидна – целият процес вероятно става с подкрепата и протекцията на управляващите.

Остава само очевидното официално да се обяви от ИК на ПП ГЕРБ. Защото, все пак, говорим за: Открито управление, гарантирано от ГЕРБ!

P.S. Не си купувам цигари без бандерол, защото не искам да финансирам предизборната кампания на неподходяща партия.

Колко са близки и колко са далечни Шопландия и Шотландия?!

Автор - Петър Харалампиев -Бате Харо

Дойде време за нова среща с Бате Харо Критикаро-в хумор смешен,но и интересен, дори малко хапливий - може да се посмеете, но и да помислите: който има очи - да види, а който има уши - да чуе. Аз съм си човек народен простоват, затова простете, дето си пишем на жаргон диалектен. В мойто кратко есе правим алегория(леле к`ва засукана дума - как ми улезна у устата) с Шотландия, а Шопландия -такава държава нема (Дали?!)

Колко са близки и колко са далечни Шопландия и Шотландия?!


Мдаа, у наше село, па и у целата ни държава Шопландия сичко ни е наред.Некои я викат България, ама мислим, че България е свето име и е била преди години. Та днеска вече требва да и викаме Шопландия, щото кат ги гледам кви са вироглави,опаки и инат управленците наши-хептем са надминали по лукавост,хитрост и скръндзавиня, гяволи, далаверки и отдавна сложиха у задния си джоб не само данъкосъбирача и добродушния, но хитър Андрешко, а и сите Елин-Пелинови герои...

Та викам сичко ни е наред - не вервате ли?!

Ето даже си имаме наша шопландска джанковица препеченица, много по-убава от шотландското уиски (само да не попаднете на менте - щото зрението ви си отиде, или барем едното уше).
Ето сега у Шопландия щели да пущат новата и модерна магистрала "Люлин", кой е кат назе?! Ама у Шотландия имали много повече магистрали още от време оно и били много по-широки, по-скоростни, по-функционални и удобни, ще речете...
Абе манете ги тия скръндзи шотландците – от скръндзавиня даже не могат да откраднат от пътищата и инфраструктурата, пък
вижте ние как гепиме, па и никой не може(и не иска) да ни фане...

Ама казватете - у Шотландия има прекрасни средновековни замъци и крепости и благородни барони. Па аз че ви казвам - у Шопландия има още по-убави замъци и крепости, накацали по Бояна, Драгалевци, Цигов Чарк, Слънчев Бряг, Банско, построени от хазартно-контрабандо-митничаро-нагло-нарко- барони! Та къде у Шотландия имат такива "аристократи" барони -само у Шопландия си ги въдиме...

Викате, имали били шотландците футболно пръвенство интересно. А бре ей, аланкоолу, нашето е къде-къде по-интересно, па даже некой път знам предварително как че свърши мача и можем да спечелим бързи и лесни кинти, бе браточка...
Па кога у Шотландия че ги видиш целио отбор накъркани като свине рано сабалем, скочили на масите да друсат мазни гьобеци с разголени чалга принцеси по чалгатеките?! Та дори чалгатеки си немат у Шотландия горкичките, а некви тъпи клубове по голф, ръгби, гребане, бридж, парапланеризъм, биотуризъм, астронафтика - прости шотландски благородници и народ, та не знаят как да живеят, казвам ви...

Имали били шотландците у езерото страхотно чудовище -Неси, па ние у Шопландия си имаме колко сакаш чудовища - кога се напият "добре облечените бизнесмени" - по-големи чудовища от тех нема, сички са на "бело" и са "безсмъртни".
Па у Шопландия нашата полиция...ни пази, а шотландската вкарва за нула време бандитите у зандани и ич не ги пази клетите шотландци,така да знаете...
Ние сме яки мъжкари,щото едно време наще дедовци са носили потури и са имали ма..ри,па сега некои носат ниски,тесни дънки и имат-трънки, шотландците пък носат полички - като женички...

Така,дойде време за гайдите...Море да си кажем правичката имат страхотни гайди и гайдарджии у Шотландия, па и ние също имаме прекрасни у Шопландия, дори повече видове гайди и гайдарждии...
Такаам,а колко са близки и колко са далечни Шопландия и Шотландия?! Е нека секи сам помисли ,за да разбере...
Аз си пускам диска с родопски каба гайди и си наливам едно шотландско, малцово питие, па очите си затварам и се пренасам от Шопландия у Шотландия, после от Шотландия у Шопландия - отнесен от омайните вълшебни наши гайди и от питиета шотландски най-ухайни...

До нови срещи с ваш хапливий Бате Харо Критикаро!